ОПОРНОДВИГАТЕЛНА СИСТЕМА

Опорно-двигателната система на човешкото тяло е съставена от па­сивна и активна част. В пасивна­та част се включват костите, ставите и ставните връзки, ко­ито заедно изграждат скелета. Скелетът осигурява опората на тя­лото и необходимите лостови сис­теми за действието на мускулите. В активната част на опорно-двигателния апарат се включ­ват различните мускули, които са прикрепени към костите на ске­лета и чрез съкращаването си привеждат в движение частите му. Двете основни съставки на опорно-двигателната система осигуря­ват статичната стабилност на тя­лото, позволяват движението на частите му една спрямо друга, а също и преместването на цялото тяло в пространството. Всички движения на тялото се нуждаят от точна координация във времето и пространството. Това се постига чрез нервната система и упражня­ваната от нея двигателна регула­ция. Опорно-двигателната систе­ма е известна още като антигравитационна система, тъй като силата на земното притегляне е една от основните сили, на кои­то трябва да се противодейства непрекъснато, ако тялото тряб­ва да запазва своето положение в пространството или да го про­меня независимо от нейното действие. Опорно-двигателната система като цяло е около 60 -70 % от цялата телесна маса, като скелетът е около 1/5, а мус­кулите – 2/5 от нея.

ЧОВЕШКИЯТ СКЕЛЕТ И УСТРОЙСТВО НА КОСТИТЕ

Човешкият скелет е съставен от над 210 различни кос­ти, групирани в осев и добавъчен скелет. Осе­вият скелет дава централната опора на тялото и включва гръбначния стълб, гръдния кош и черепа. До­бавъчният скелет включва костите на раменния и на тазовия пояс и костите на свободния горен и долен край­ник. Поясите свързват крайниците към осевия скелет и осигуряват стабилност и широк размах на движенията.

Скелетът на човека е сходен по устройство със ске­лета на гръбначните животни, но във връзка с изпра­вения стоеж и трудовата дейност има някои характер­ни особености. Формата на гръбначния стълб е двой­но 8-образно извита, изпъкнала леко напред в шийната и в поясната област и леко назад в гръдната и кръ­стната област. Това значително подобрява механич­ните качества на гръбначния стълб, като запазва не­говата гъвкавост. Във връзка с по-голямото развитие на мозъка при човека се е увеличило съотношението на мозъковия спрямо лицевия череп. Долните край­ници са се удължили, а костите на горните крайници са станали по-къси. Костите на дланта са по-удължени, подвижността в костите на ръката е увеличена. Особено характерна е възможността за противопос­тавяне на палеца на другите пръсти на ръката. Ходи­лото е с добре изразен сводест строеж. Всички тези промени позволяват по-голяма устойчивост в изпра­вено положение на тялото и много по-съвършени и фини движения, особено в пръстите на ръката.

Устройство на костите. Костите на тялото са изг­радени от няколко тъкани, като най-обилна е костната тъкан. При костите междуклетъчното вещество е предимно от неорганични съставки, които са около 45 % от общата маса на костта. В особено голямо ко­личество е калциевият фосфат. Костите съдържат още вода и органични вещества. От органичните вещест­ва най-много са белтъците. Неорганичните съставки придават здравината на костта, а органичните пови­шават нейната еластичност. Съотношението между органичните и неорганичните съставки с възрастта, а също и след продължително обездвижване се проме­ня, като се увеличават неорганичните. Това обяснява защо костите се чупят по-лесно у възрастните и след дълго боледуване. Всички кости са покрити от влак­неста съединителна тъкан (надкостница).

При израсналия индивид костното вещество е пра­вилно подредено и образува добре изразени листове или пластинки. В зависимост от подреждането на плас­тинките костното вещество бива плътно и гъбесто. Те­лата на дългите кости са изградени от плътно костно вещество, а повечето къси кости и краищата на дълги­те кости са изградени от гъбесто костно вещество.

Класификация на костите. В зависимост от фор­мата им костите на скелета се делят на дълги, къси и плоски. При дългите кости един от размерите е зна­чително по-голям от другите. В центъра им има срав­нително широк канал, запълнен с костен мозък, и по­ради това са известни още като тръбести кости.

Всяка тръбеста кост има дълго тяло, изградено от плътно костно вещество, и две периферни части, кра­ища, изградени от гъбесто костно вещество. Типич­ни дълги кости са мишничната и бедрената кост.

Късите кости са покрити с плочка от плътна кост­на тъкан, а във вътрешността им се намира гъбесто вещество. Типични къси кости са костите на китката и на ходилото. Плоските кости са изградени от две срав­нително широки пластинки от плътно костно вещест­во с гъбесто костно вещество между тях. Такива са по­вечето от костите на черепа.

Развитие и растеж на костите. В зародишното раз­витие от ембрионалната съединителна тъкан се обра­зува модел на бъдещите кости. По-нататък тази тъ­кан се заменя постепенно с костна, като често се пре­минава и през хрущялна фаза. Вкостяването започва с образуването на центрове на вкостяване.

При дългите кости вкостяването започва в центъ­ра на тялото и в двата края. Костите нараст­ват на дължина чрез отлагане на костно вещество между тялото и краищата на костта. Така от двете страни на тялото на костта се оформят малки хрущялни плочки. Постепенно те изтъняват и при окон­чателното им вкостяване по-нататъшното нараства­не на дължина се преустановява. За повечето кости това става обикновено в късната юношеска възраст, когато тялото е достигнало окончателния си ръст. Нарастването на дебелина става с отлагане на кос­тно вещество от страна на надкостницата.

На пръв поглед може да изглежда, че костната тъкан практически не се променя. В действителност тя е твърде динамична и непрекъснато се обменя, като се нагажда към променящите се механични условия.

Свързване между костите. Неподвижно и полуподвижно свързване. Костите на скелета се свързват под­вижно, неподвижно и полуподвижно в зависимост от функцията, която изпълняват. При подвижното свързване между участващите в съединението кости се образува свободна цепка, запълнена с течност. При неподвижно свързаните кости не се оформя празнина и затова при тях движението е или минимално, или невъзможно.

Неподвижното свързване между костите може да се осъществи чрез костна, хрущялна или плътна влак­неста съединителна тъкан. В първия случай се полу­чава срастване между костите. Така са свързани костите на таза, кръстната кост, опашната кост.

При свързване чрез хрущял в зависимост от раз­стоянието между костите, запълнено с хрущялна тъ­кан, може да се извършват известни движения в следствие на еластичните свойства на свързващия хрущял и да се осъществи полуподвижно свързване. Така са свързани ребрата с гръдната кост.

Подвижно свързване. Подвижното свързване се осъществява чрез стави, които позволяват извърш­ването на големи по размах движения. Всяка става се изгражда от ставни повърхности, ставна капсула, ставни връзки и ставна цепка, запълнена със ставна течност.

Ставните повърхности са покрити с тънка плоч­ка от особено еластичен хрущял с много гладка по­върхност. Ставната капсула е изградена от някол­ко слоя, като от най-вътрешния се отделя ставната течност. Тази течност има многО2обри смазващи качества и заедно с гладката повърхност на ставния хрущял спомага за значително намаляване на трие­нето между движещите се кости в ставата. Течност­та увеличава сцеплението между участващите в ста­вата части, поема сътресенията в нея и доставя хра­нителни вещества за ставния хрущял. Ставната цеп­ка е тясна, херметично затворена кухина.

Ставни връзки. Ставите допълнително се подсил­ват от различни гъвкави образувания от влакнеста съединителна тъкан, разположени на различни мес­та около тях. Това са ставните връзки. Поради спе­цифичното си разположение те не само подсилват ставите, но насочват правилно и ограничават извър­шваните в тях движения. С това предпазват ставите от увреждане и правят дейността им по-ефективна.

КОСТИ НА СКЕЛЕТА

КОСТИ НА ОСЕВИЯ СКЕЛЕТ

Гръбначният стълб е изграден от 33-34 гръбначни прешлена, групирани в шийни (7 прешлена), гръдни (12), поясни (5), кръстни (5) и опашни (4 или 5).

Кръстните прешлени са сраснали помежду си в кръстец, а опашните – в опашна кост.

Прешлените на гръбначния стълб обикновено са изг­радени от тяло и дъга. Между тях се оформя от­вор, който заедно с отворите на другите прешлени обра­зува канал, в който се намира гръбначният мозък. По дъ­гата се намират израстъци за свързване със съседните прешлени (и ребрата в гръдната част). Телата се свързват помежду си чрез хрущялни пластинки.

Гръдният кош е изграден от ребрата, гръдната кост и гръдния отдел на гръбначния стълб. Гръдната кост има формата на удължена пластина и е разположена в предната част на гръдния кош. Ребрата са с дъговидна форма и в задната си част се залавят за съответните гръдни прешлени на гръбначния стълб.

В предната си част ребрата преминават в хрущял и чрез него се залавят за гръдната кост. По този начин се оформя добре защитена кухина с форма на пресечен конус с широката си част надолу. В нея се разполагат белите дробове, сърцето, хранопро­водът, важни кръвоносни съдове и нерви. Послед­ните две ребра не се залавят за гръдната кост и ос­тават свободни в предния си край. Те се наричат плаващи ребра.

Черепът при човека е изграден от лицев и мозъков череп. Мозъковият череп изгражда добре защи­тена кухина, в която е поместен главният мозък.

При наблюдение на черепа отстрани се виждат следните кости: челна кост (1), носна кост (2), горно-челюстна кост (3), долночелюстна кост (4), ябълчна кост (5), теменна кост (б), слепоочна кост (7), тилна кост (8).

Горната част от мозьковия череп се нарича чере­пен покрив, а долната – черепна основа. По черепна­та основа се наблюдават множество отвори, през ко­ито преминават черепномозъчните нерви и мозъч­ните кръвоносни съдове. Мозъковият череп е изгра­ден от 2 двойни (теменна и слепоочна) и 4 единични (тилна, клиновидна, решетъчна и челна) кости, свър­зани със здрави шевове.

Централно място в лицевия череп заема горно-челюстната кост. Тя се прикрепва към основата на мозъковия череп и заедно с носните, слъзните, ябълч-ните и небцовите кости участва в изграждането на очната, устната и носната кухина. Долната челюст е единствената подвижно свързана кост на черепа. Челюстните кости имат израстъци, по които са раз­положени зъбите. Под долната челюст е разполо­жена подезичната кост. Тя е единствената свобод-ностояща кост на черепа, която се свързва с муску­лите на шията.

КОСТИ НА ДОБАВЪЧНИЯ СКЕЛЕТ

Костите на крайниците се състоят от кости на съот­ветния пояс и кости на свободния крайник.

Раменният пояс е изграден от лопатката и ключицата. Ключицата прикрепва лопатката към гръд­ната кост, а свободният горен крайник се прикреп­ва към лопатката чрез мишничната кост в рамен­ната става.

Дългите кости на свободния горен крайник са ра­менна кост на мишницата, лъчева и лакътна кост на предмишницата. Мишницата и предмишницата се свързват в лакътната става. Лъчевата кост се свързва с костите на китката, които са общо 8, раз­положени в две редици по 4 кости. Към втората реди­ца се свързват 5-те кости на дланта. Пръстите на ръ­ката са изградени от 3 последователно свързани кос­ти (фаланги), като само палецът е изграден от 2.

Тазовият пояс се състои от б кости, 3 по 3 срасна ли от всяка страна в тазова кост. Тазовите кости заедно с кръстеца и опашната кост от гръб­начния стълб образуват“ таза.

Костите на свободния долен крайник се свързват с таза чрез бедрената кост в тазобедрената става. Кос­тите на подбедрицата са големият пищял и малкият пищял. Връзката между бедрото и подбедрицата ста­ва в колянната става между бедрената кост и голе­мия пищял. В тази става участва и колянното капаче. Ходилото е изградено от 7 задноходилни и 5 пред-ноходилни кости. Последните се свързват с костите на пръстите на крака.

Връзките между костите на ходилото заедно с мус­кулите поддържат нормалния свод на ходилото. По­ради това опората в ходилото е в предната и в зад­ната му част и по външния му ръб. Така тежестта на тялото се разпределя основно върху петата и в осно­вата на пръстите.

Един коментар to “ОПОРНОДВИГАТЕЛНА СИСТЕМА”

  1. Nikolai Says:

    Като информация е чудесно.На мен лично много ми хареса!!!Продължавайте в същият дух!Пожелавам ви само успехи за бъдеще!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: