НЕРВНА СИСТЕМА

Нервната система на човека се дели на централна и периферна. Към цен­тралната нервна система се от­насят гръбначният и главният мо­зък. Към периферната нервна сис­тема се отнасят всички нервни еле­менти извън централната нервна система. Тук се включват гръбначномозъчните и черепномозъчните нерви, които излизат от гръбначния и от главния мозък и се насочват към всички части на тялото (инервация на човешкото тяло), както и гръбначномозъчните и вегетативните ганглии. В зависимост от това, кои участъци от човешкото тяло инервира, нервната система се разделя на соматична и вегетативна. Сома­тичната нервна система (сома -тяло) контролира активността на скелетните мускули, изграждащи ту­ловището и крайниците на човеш­кото тяло. Вегетативната нервна система регулира функцията на всички вътрешни органи, на слюнчените, потните и мастните жлези.

Нервната система изпълнява следните важни функции. Тя: 1) по­лучава чрез отделните сетивни сис­теми – зрителна, слухова, обонятелна и др., информация от заобика­лящия ни свят и от вътрешната сре­да на организма (сетивна функ­ция); 2) контролира активността на скелетните мускули (двигателна функция); 3) контролира актив­ността на вътрешните органи (вегетативна функция); 4) осъщест­вява висшата нервна дейност, коя­то намира израз във възможност­та за извършване на мисловна дей­ност (интегративна функция).

ГРЪБНАЧЕН МОЗЪК

Гръбначният мозък е разположен в канала на гръб­начния стълб. Той има формата на връв, ко­ято в горния край преминава в главния мозък, а в долния край завършва конусообразно на равнището на втория поясен прешлен. Около гръбначния мозък има няколко обвивки и известно количество гръбначномозъчна течност (ликвор), които го предпазват от нараняване при досег с твърдите стени на гръбнач-номозъчния канал.

Изследването на ликвора, който се взема чрез гръбначномозъчна пункция (лат. пункцио пробиване, пробожда­не), улеснява диагностицирането на някои болести на нер­вната система.

Гръбначният мозък е изграден от множество нервни клетки – неврони, подредени по специфи­чен начин. При напречен разрез на гръбначния мозък дори с невъоръжено око се установява на­личието на сиво и бяло вещество. Сивото вещество се формира от близкото разположе­ние на телата на голям брой неврони, а бялото вещество – от техните дълги израстъци. Невроните на гръбначния мозък са свързани чрез своите израстъци както помежду си, така и с невроните на главния мозък, като образуват обща нервна мре­жа. Информацията в тази нервна мрежа се преда­ва под формата на слаби електрични сигнали, ге­нерирани от невроните. Свързването на неврони­те един с друг става в специализирани образува­ния, наречени синапен. Тук информацията се предава с помощта на специални химични вещес­тва, наречени медиатори. Отделните групи неврони отделят различни медиатори, като броят на ново­откритите медиатори непрекъснато расте.

Регулаторната функция на гръбначния мозък се основава на рефлексната дейност. Рефлексът е от­говор на организма на въздействия от външната или от вътрешната среда, който се осъществява с участието на нервната система. Най-простият пример е рефлексът на отдръпване: ако човек докос­не с ръка горещ предмет, ръката рефлексно се свива в лакътната става и се отдръпва, „избягвайки“ увреж­дащия фактор. Анатомична основа на рефлекса е рефлексната дъга. Тя е изградена от някол­ко части: 1) рецептори; 2) сетивен неврон; 3) учас­тък в централната нервна система; 4) двигате­лен неврон; 5) изпълнителен орган. Рецепторите са възприемащата част на рефлексната дъга. Въздейс­тващите дразнители (механични, химични, термич­ни и др.) водят до възбуждане на рецепторите. Въз­никналите електрични сигнали преминават през от­делните части на рефлексната дъга и достигат до из­пълнителния орган. В зависимост от характеристи­ката на нервните импулси функцията на изпълнител­ния орган може да бъде активирана (усилена) или потисната. В рефлекса на отдръпване, който бе да­ден като пример, участват болковите рецептори, раз­положени в кожата на ръката, а изпълнителен орган е двуглавият мускул на ръката, който се съкращава под влияние на нервните импулси, стигнали до него по двигателните нерви.

От гръбначния мозък излизат 31 двойки нерви.

Гръбначномозьчните нерви са смесени: те преда­ват както сетивна, така и двигателна информа­ция. Чрез гръбначномозъчните нерви гръбначният мозък инервира скелетните мускули на крайниците и на туловището (соматична нервна система) и вът­решните органи (вегетативна нервна система). Така той участва в регулирането както на редица основни страни от двигателната активност на човека (ходене, запазване на позата), така и на такива жизненоважни функции като работата на сърцето и белите дробове, секреторната и двигателната активност на червата, сексуалната активност, родовата дейност на матка­та и др.

ГЛАВЕН МОЗЪК

Главният мозък е разположен в черепната кухина. Подобно на гръбначния мозък, той прите­жава мозъчни обвивки и няколко кухини, изпълнени с ликвор. Те изпълняват функцията на своеобразна „водна възглавница“, която омекотява ударите при травматични въздействия.

Главният мозък е изграден от сиво и бяло вещест­во. Телата на невронипге в главния мозък (т.е. си­вото вещество) образуват т.нар. мозъчни ядра. От сиво вещество е изградена и кората на големите полукълба на главния мозък. Бялото вещество в глав­ния мозък формира множество пътища, които свър­зват помежду им както отделни негови части, така и главния с гръбначния мозък.

С главния мозък са свързани 12 двойки черепно-мозъчни нерви. Част от тях са сетивни, други – двигателни, а трети – смесени (съдър­жат както сетивни, така и двигателни влакна). Чрез черепномозъчните нерви главният мозък полу­чава богата информация, постъпваща от зрителна­та, слуховата, обонятелната, вкусовата и други се­тивни системи. Чрез черепномозъчните нерви глав­ният мозък контролира активността на челюстно-лицевата мускулатура, както и функцията на различ­ни вътрешни органи: сърце, бели дробове, стомах и др. Един от най-важните черепномозъчни нерви е т.нар. блуждаещ нерв, който инервира органите в гръдната и в част от коремната кухина.

Главният мозък е изграден от четири големи дяла: мозъчен ствол, междинен, малък и краен мозък. При човека крайният мозък е развит толко­ва силно, че покрива почти изцяло останалите дя­лове. Те може да се видят само ако полукълбата на крайния мозък бъдат повдигнати и частично отст­ранени.

Мозъчният ствол може да бъде разглеждан като своеобразно продължение на гръбначния мозък. Той осъществява връзката между гръбначния мозък – от една страна, и междинния и крайния мозък – от дру­га. Към мозъчния ствол се отнасят продьлгова- тият мозък, мостът и средният мозък. В мозъчния ствол се намират двигателните ядра на черепномозъчните нерви, а така също и редица ядра, които контролират активността на скелетните мус­кули (т.нар. червено ядро например). Една от най-важните функции на мозъчния ствол е координиране на работата на вътрешните органи: тук се намират сърдечно-съдовият център, дихателният център, цен­търът на гълтането и др. В мозъчния ствол се нами­ра и т.нар. мрежеста формация. Тя предс­тавлява струпване на огромен брой неврони, чиито тела не са разположени плътно едно до друго, а са „разпръснати“, образувайки своеобразна мрежа.

Междинният мозък се намира в сърцевината на главния мозък. Разположен е между ствола и крайния мозък. Към междинния мозък се отна­сят двата хълма и подхълмието. Всеки хълм е съвкупност от голям брой ядра, разделени на няколко групи от тънки прослойки бяло вещество. Хълмовете са основна „превключвателна“ стан­ция по пътя на различните сетивни системи: те са свързани с обработка на зрителната, слуховата, вкусовата и т.н. информация. Подхълмието регу­лира редица вегетативни функции – работата на сърцето, на белите дробове и др., контролира те­лесната температура и работата на жлезите с вът­решна секреция. То участва пряко в поддържане на постоянството на вътрешната среда на орга­низма (хомеостазата). Като част от т.нар. лимбична система на мозъка подхълмието има най-тясно отношение към емоционалната сфера (състоянията на радост, гняв, страх и т.н.), сексуална­та активност и размножаването.

Малкият мозък участва в запазване на равнове­сието и в координиране на движенията. Той съгласу­ва активността на отделните мускулни групи, като придава на движенията плавност и точност. Малки­ят мозък е в състояние да „внесе корекции“ във вече извършващо се движение, като сравнява информа­цията, която получава от мускулите, с информация­та, която идва от коровите центрове, участвали в програмирането на това движение.

Крайният мозък е най-добре развитата част на главния мозък при човека. Той е изграден от две полукълба и от няколко симетрично разположе­ни подкорови ядра, които участват главно в регули­ране на двигателната активност.

Двете полукълба на мозъка са свързани помежду си чрез плътен сноп от миелинизирани нервни влак­на, наречен мазолесто тяло. Чрез мазолестото тяло става пренасяне на информация от едното в другото полукълбо. Повърхностният слой на мозъчните по­лукълба се нарича мозъчна кора. Тя е изградена от сиво вещество с дебелина 3-5 мм и е силно нагъна­та. По мозъчната кора може да се различат множес­тво бразди и гънки, което води до силно увеличение на нейната площ. Няколко дълбоки бразди разде­лят всяко полукълбо на четири основни дяла: че­лен, теменен, слепоочен и тилен.

В мозъчната кора различаваме първични и асоци­ативни зони. Първични зони наричаме онези участъци от кората, които получават информация от различните сетивни системи и изпращат информа­ция към мускулите. Първичните сетивни зони в ко­рата на човек заемат сравнително малко място. По-голяма част от нея е заета с т.нар. асоциативни зони, които са разположени на границата между няколко първични зони. Асоциативните зони са свързани с преработката на по-висш тип информация. Харак­терно за тях е това, че получават информация едно­временно от няколко първични зони.

Съвременната наука разполага с подробна „карта“, която дава представа за функционалните възможности на различни части от мозъчната кора. Съставянето на тази „карта“ е извършено въз основа на наблюдения на промените, които настъпват при изолирани увреждания на точ­но определени части от мозъка. За съставянето на картата от значение са и описанията на пациенти в будно състоя­ние, при които се прилага електрическа стимулация на кората по време на неврохирургични операции.

Известно е, че първичната двигателна зона на кората е разположена в задната част на челния дял, непосредствено пред централната бразда. Всеки учас­тък от нея контролира активността на точно опреде­лена част на тялото. Това наричаме типологичен принцип на организация на нервната система (топо­логия – местоположение). Двигателната зона, разпо­ложена в дясното полукълбо, контролира активност­та на мускулите, разположени в лявата половина на тялото, и обратно – лявата двигателна зона контро­лира активността на дясната половина на тялото. Това се дължи на факта, че в ствола на мозъка низходящите двигателни пътища се кръстосват, преминавайки от едната в другата половина на мозъка. Първична­та соматосетивна зона се намира в предната част на теменния дял на мозъка. Тя лежи непосредствено зад първичната двигателна зона, отделена от нея чрез централната бразда. Отделни области от първичната сетивна зона получават информация от рецепторите на точно определена част от човешкото тяло. Следо­вателно и тук, както и при двигателната зона, е в сила топологичният принцип на организация. С най-обширни области в първичната сетивна зона са представени ръцете и главата на човешкото тяло. Поради кръстосване на сетивните пътища лявата сетивна зона обработва информацията, получена от рецепторите, разположени в дясната половина на тялото, и обрат­но. Първичната зрителна кора е разположена в тил­ния дял на мозъка, а първичната слухова в слепоочния дял. Една от важните асоциативни зони в чо­вешкия мозък е разположена на границата между пър­вичната соматосетивна, първичната зрителна и пър­вичната слухова зона. Тази зона е свързана с възмож­ността за възприемане на речта, с осмислянето на написаното и чутото човешко слово (зона на Верните). Съществува още една зона, която има отношение към човешката реч. Тя е разположена в челния дял на кората, в близост до първичната двигателна зона. Нарича се зона на Брака и контролира активността на мускулите на устата и гърлото, които съдействат за изговарянето на думите. У 95 % от хората двете зони са разположени в лявото полукълбо.

Двете полукълба не са напълно симетрични във функ­ционално отношение. Освен речевите функции, и някои други функции са представени предимно в едното полу­кълбо. Пространственото възприемане на света напри­мер е функция на дясното полукълбо. Възможността за абстрактно мислене, за логическа обосновка на нещата се разполага в дясното полукълбо. Възприемането на музиката става предимно в дясното полукълбо и т.н. Съв­купността от всички тези закономерности често се озна­чава с термина асиметрия на полукълбата.

ВЕГЕТАТИВНА НЕРВНА СИСТЕМА

Вегетативната нервна система е тази част от нервната система, която регулира функциите на вътрешните органи и на мелезите с вътрешна и с външна секреция. Както при соматичната нервна система, функциите на вегетативната нервна систе­ма се основават на рефлексната дейност. Рефлексен характер имат почти всички основни жизнени функ­ции: работата на сърцето и белите дробове, секреци­ята на жлезите с вътрешна секреция и на жлезите в храносмилателната система, перисталтичната дей­ност на червата и др.

Функциите на вегетативната нервна система не подлежат на волеви контрол. По това тя се различа­ва от соматичната нервна система. Всеки от нас може съзнателно, по своя воля да съкрати двуглавия мус­кул на ръката си, но никой не е в състояние да съкращава и отпуска по желание гладката мускулатура, изграждаща стените на кръвоносните съдове, брон­хите или стомаха.

Вегетативната нервна система се отличава от со­матичната и по своя строеж. При соматичната нерв­на система информацията от гръбначния мозък до изпълнителния орган се предава по един-единствен неврон, а при вегетативната нервна система – по два. Първият двигателен неврон, който напуска гръбнач­ния мозък, се нарича предганглиен. Той осъществя­ва синаптичен контакт с втори неврон, наречен след-ганглиен. Телата на следганглийните неврони се на­мират в т.нар. вегетативни ганглии образувания, разположени извън гръбначния мозък. Аксоните на следганглийните неврони навлизат в изпълнителния орган, който инервират.

Вегетативната нервна система се разделя на два големи дяла: симпатиков и парасимпатиков. Телата на предганглийните неврони на симпатиковия дял се намират в гръдните и в поясните сегменти на гръбначния мозък, а тези на парасимпатиковия дял – в главния мозък и в кръстцовите сег­менти на гръбначния мозък. Симпатиковите вегета­тивни ганглии са разположени пред гръбначния стълб, в непосредствена близост до него, а парасимпатиковите – далече от гръбначния мозък, близо до инервирания орган, понякога в самата му стена.

От крайните окончания на симпатиковия дял на вегетативната нервна система се отделят като медиатори адреналин и норадреналин, а на парасимпатиковия – ацетилхолин. Отделените ме­диатори взаимодействат със специфични мембран­ни рецептори, разположени в изпълнителния орган. Съществуват множество подгрупи от мембранни ре­цептори. Тъй като един и същ медиатор може да вза­имодейства с няколко вида рецептори, влиянието му върху различните органи е различно, като зависи от вида на рецепторите в съответния орган. Адренали­нът например може да предизвика в едни области сък­ращение, а в други – отпускане на гладката мускула­тура на съдовете.

Двата дяла на вегетативната нервна система до­пълват ефектите си върху инервираните органи. Симпатиковият дял на нервната система например ускорява сърдечната дейност, а парасимпатиковият я забавя. Симпатиковият дял отпуска гладката мускулатура на бронхите, а парасимпатиковият я свива и т.н. Съгласуването на висшите вегетатив­ни функции се извършва в подхълмието (част от междинния мозък).

Симпатиковият дял на нервната система силно се активира по време на екстремни (крайни) ситуации, свързани с опасни за живота последици. Общоприе­то е такива състояния да се означават с термина стрес. Това понятие е твърде обширно и включва редица състояния: травми, наранявания, силно нервно-психично напрежение и др. Симпатиковият дял на нервната система мобилизира силите на орга­низма и го „подготвя“ за противодействие на не­благоприятните въздействия: налице е повишаване на кръвното налягане, учестяване на сърдечната дей­ност, увеличение на белодробната вентилация, по­вишаване нивото на глюкозата в кръвта и др.

ЕФЕКТИ НА ВЕГЕТАТИВНАТА НЕРВНА СИСТЕМА ВЪРХУ ОТДЕЛНИТЕ ОРГАНИ

Орган

Симпатиков дял

Парасимпатиков дял

ЗЕНИЦА

разширява

свива

ПОТНИ ЖЛЕЗИ

увеличава секрецията

СЛЮНЧЕНИ ЖЛЕЗИ

оскъдна, гъста секреция

обилна,водниста секреция

СТОМАШНИ И ЧРЕВНИ ЖЛЕЗИ

намалява секрецията

увеличава секрецията

ДВИГАТЕЛНА АКТИВНОСТ НА ХРАНОСМИЛА­ТЕЛНАТА СИСТЕМА

потиска перисталтиката, свива сфинктерите

стимулира перисталтиката, отпуска сфинктерите

СЪРЦЕ

увеличава силата и честотата на съкращенията

намалява силата и честотата на съкращенията

БЕЛИ ДРОБОВЕ

отпуска гладката мускулатура на бронхите

свива гладката мускулатура на бронхите

ПИКОЧЕН МЕХУР

отпуска мускулите на стената, свива сфинктерите

свива мускулите на стената, отпуска сфинктерите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: