Кръвни групи, лимфообразуване и лимфна система

Кръвни групи. Кръвта се класифицира в няколко гру­пи в зависимост от присъствието или отсъствието на определен вид белтъци върху мембраната на чер­вените кръвни клетки.

Двете най-важни кръвни групови системи са АВО-системата и Резус-системата (Rh). Системата АВО се разделя на четири групи в зависимост от липсата или наличието на два вида белтъци, наречени А и В. Те се наричат още аглутиногени и се разполагат по повърхността на еритроцитите. Липсата на двата аглутиногена се означава с О (нула). 46 % от хората са от група О. 42 % имат само аглутиноген А, те са от група А. 8 % имат само аглутиноген В, те са от група В. 4 % от хората имат А- и В-аглутиногени, те са от група АВ. Всеки човек притежава кръв, която може да се класифицира към една от тези групи, и тази кръвногрупова принадлежност се получава и преда­ва по наследство.

Ако човек не притежава някои от белтъците, характе­ризиращи системата АВО2 той притежава антитела срещу тях. Тези антитела се наричат аглутинини и се намират в кръвната плазма. Така човек от група А притежава анти­тяло р срещу В-аглутиногена. Човек от група В има анти­тяло а срещу А-аглутиногена. Хората от кръвна група О имат двата вида антитела, а хората от кръвна група АВ нямат антитела срещу А- и В-аглутиногените.

В еритроцитите на повечето хора се открива още една група аглутиногени от т.нар. Резус система (Rh). Наличието или отсъствието на този тип аглутиноге­ни (означени като Rh-фактор) определя два типа кръвни групи: кръв, в която има Rh-фактор, се нари­ча Rh(+), и кръв, в която няма Rh-фактор, се нарича Rh(-). В европоидната раса 85 % от хората са Rh(+).

Познаването и определянето на кръвните групи на човека е необходимо и важно, за да може да се осъ­ществи успешно кръвопреливане.

Кръвопреливане. Това е животоспасяваща мани­пулация, която може да се извърши само с кръв от дарител, който има кръвна група, еднаква с кръв­ната група на приемателя. Съобразява се както АВО-системата, така и Rh-системата. Пре­ливането на несъответстваща кръв предизвиква смърт на приемателя.

Определяне на кръвните групи. Кръвните групи се определят при смесване на кръв, взета от изследвания човек, със стандартни серуми, в които се знае какви анти­тела има. Групата се отчита на основата на аглутинацията, която настъпва с даден серум.

Лимфа и лимфообразуване. Лимфата е движе­ща се течност, която идва от кръвта и се връща по лимфните съдове отново в кръвообращението. Лимфата се образува по следния начин: водата и^ съставки на кръвната плазма без плазмените белтъци преминават през стените на капилярите и попадат в микроскопичните пространства между клетките на органите. Попаднала там, течността вече се нарича между клетъчна, или тъканна течност. По-голямата част от нея се връща обратно през венозната част на капилярите в кръвта. В междуклетъчните пространства на всеки орган има мрежа от лимфни капиляри. Малки количества от междуклетъчната течност се отвежда (дренира) от лимфните капиляри. Попаднала в тях, тя вече се нарича лимфа. По състав лимфата прилича на тъканната течност, но при преминаването си през лимфните възли и през другите лимфни органи тя се обогатява на лимфоцити. Функциите на лимфа­та са транспортни и защитни.

Лимфна система. Лимфната система е мрежа от лимфни съдове, лимфни възли и специализирани лимфни органи, които влияят на състава на лим­фата. Специализираните органи са тимус, слезка и сливици. Най-малките лимфни съдове – капиля­рите, се обединяват и образуват по-големи лимф­ни съдове. Те отново се сливат, като образуват още по-големи. Накрая всички се обединяват в два го­леми лимфни протока, които се вливат във венозната част на кръвообращението. Големите съ­дове имат клапи, които пречат на лимфата да се връща в обратна посока. На определени места лим­фните съдове се прекъсват от лимфните възли. Лимфните възли са закръглени малки образува­ния, разположени на групи по 10-20 в определени области на тялото. Лимфните възли изпъл­няват две важни функции: защитна и лимфоцито-образуваща. При преминаването си през лимфния възел лимфата се очиства от бактериите и ракови­ те клетки, ако има такива, с което се предотвратя­ва тяхното попадане в кръвообращението.

Слезката (далакът) е разположена в лявата част на коремната кухина, под диафрагмата. Тя притежа­ва сложна кръвоносна система, която позволява задържа­не на кръвта в нея. Функциите на този орган са производ­ство на лимфоцити, задържане на чужди частици и мик­роорганизми и разрушаване на остарелите червени кръв­ни клетки. Слезката има и резервоарна функция. Тя не е жизненоважен орган и при нужда може да се отстрани.

Тимусьт се разполага зад гръдната кост и пред сърце­то. Той контролира развитието на Т-лимфоцитите. Тиму-сът расте интензивно при децата и достига най-големи размери по време на пубертета, след което намалява, като неговата тъкан се заменя с мастна тъкан.

Сливиците са образувания, разположени от двете стра­ни на входа на гьлтача. Те имат две основни функции: да унищожават микроорганизмите, които влизат в гърлото, и да участват в създаването на имунитет, като изработват антитела. Възпалението на сливиците се нарича ангина. По-често боледуват малките деца. Ангината се характе­ризира с висока температура, обложено гърло, трудно прег­лъщане и главоболие. Лекува се с антибиотици.

Етикети: , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: