КОЖА

Кожата е външната, мека и еластична обвивка на тялото. Повърхността й е 1, 5- 2 m². Устройство на кожата. Кожата се състои от два слоя - епидермис и дерма.

Епидермисът е повърхностният слой на кожата. Изграден е от многослоен плосък епител. Най-дебел е на петата и най-тънък на клепачите и устните. Вътрешните слоеве на епидермиса са съставени от живи клетки, които бързо се делят. Повърхностна­та част на епидермиса вроговява и се олющва. От­падналите от повърхността на кожата клетки се за­местват от нови, образувани в по-дълбоките слоеве на епидермиса.

Дермата е изградена от съединителна тъкан. Съ­държа много еластични влакна, които намаляват с напредване на възрастта и кожата се отпуска и набръчква. Дермата се дели на два слоя – дълбок мре­жест и повърхностен папиларен слой. В дълбочина мрежестият слой се свързва с подкожната мастна тъкан, чрез която кожата се прикрепва към подлежа­щите мускули и кости. Папиларният слой е изграден от издатини към епидермиса, наречени попили. Бро­ят, разположението, формата и големината на папилите не са еднакви в различните части на тялото и са строго специфични за всеки човек. Това се използва в криминалистиката за разкриване на престъпления по отпечатъците на пръстите.

Дермата е богато кръвоснабдена. Кръвоснабдяването на дермата играе важна роля в регулацията на телесната температура. В дермата има също много лимфни съдове, специализирани нервни окон­чания и рецептори, гладки мускулни влакна. Специ­ални нагъвания на епитела в подлежащата дерма формират потните и мастните жлези и космените торбички.

Потните мелези са тръбички, отварящи се чрез пора на повърхността на кожата. В долния си край са навити и обхванати от гъста капилярна мрежа. Пръснати са неравномерно по кожата. Най-много потни жлези има по дланите, стъпалата, подмишниците, слабините. Потта съдържа 98 % вода. С нея се отделят соли (предимно натриев хлорид), пикочина, млечна киселина, амоняк, мастни киселини, ензимът лизозим.

Мастните жлези са разположени около косме­ните торбички. Образуваният от тях секрет се отде­ля на повърхността на кожата или в космените тор­бички. Той омаслява както космите, така и външния вроговен слой на кожата, прави я по-мека и я пред­пазва от изсъхване и напукване. Мастните жлези са особено активни в юношеска възраст.

Космите са рогови образувания от епидермален произход. Изградени са от корен, разположен в дер­мата, и стъбло, което излиза над повърхността на ко­жата. Коренът на косъма се намира в космена тор­бичка. В нея се излива секретът на мастните жлези. Косми липсват по дланите на ръцете, по стъ­палата, половите органи и устните.

Ноктите са рогови образувания от епидермален произход. Те покриват крайните части на пръстите на ръцете и на краката.

Цвят на кожата. Цветът на кожата се определя преди всич­ко от наличието на пигмента меланин. Той се образува от специални клетки – меланоцити. Меланин почти липсва по дланите и по стъпалата. Хората от австрало-негроидната раса имат повече меланоцити, които образуват по-голямо коли­чество меланин. При пълна липса на меланин пора­ди генетичен дефект в образуването му липсва пигментация на кожата и на космите. Това са т.нар. албиноси . Освен меланин кожата съдържа и жълтия пигмент каротен. Неговият цвят не се установява поради наличието на меланин в кожата. У хората от монголоидната раса, поради това че имат малко меланин в кожата си, се проявява цветът на каротена. Цветът на кожата зависи й от цвета на кръвта, отразена през епидермиса. Кожата е бледа, когато е намалено кръвоснабдяването й. Кожата е със син оттенък при ниско насищане на кръвта с кислород и е по-червена, когато насищането с кислород е високо.

Функции на кожата. Кожата изпълнява различни функции.

Защитна функция. Роговият слой на епидерми­са намалява до минимум загубата на вода от орга­низма. Той предпазва по-дълбоко разположените тъкани от изсушаване, износване и нараняване. Ко­жата възпрепятства навлизането на бактерии и на токсични вещества в организма. Отделените на по­върхността на кожата млечна киселина и ензимът лизозим потискат развитието на микроорганизмите. Образуваният в епидермиса пигмент меланин има защитна функция, поглъщайки ултравиолетовите лъчи на слънцето.

Терморегулаторна функция. Основната част от топлообмена на организма с околната среда се осъ­ществява чрез кожата. Подкожната мастна тъкан е топлинен изолатор, защото е лош проводник на топ­лина. Промяната в кръвоснабдяването на кожата е много ефективен механизъм за пренасяне или за ог­раничаване пренасянето на топлина от вътрешност­та на тялото към повърхността му. При изпарение на образуваната пот тялото се охлажда. Количество­то на образуваната пот от потните жлези се мени в зависимост от нуждите на терморегулацията.

Сетивна функция. В кожата има рецептори за топло, студено, допир, натиск и болка. Кожната чув­ствителност съдейства за по-доброто приспособява­не на организма към промените в околната среда и за поддържане на хомеостазата на организма.

Резервоарна функция. Кожните кръвоносни съдо­ве имат значителна вместимост. При максималното им разширяване в тях може да се задържи до 1l. кръв.

Обменна функция. Под действие на ултравиоле­товите лъчи на слънцето в кожата започва синтезата на витамин D3.

Отделителна функция. Потните и мастните жле­зи на кожата участват в отделянето на крайни про­дукти от обмяната на веществата. Отделянето на мал­ки количества пикочина позволява на кожата да до­пълва отделителната функция на бъбреците.

Дихателна функция. Кожата е в състояние да приема О2 и да отдава СО2 от организма. Премина­лите количества обаче са твърде малки и нямат съ­ществено значение за газовата обмяна.